Радислав Кондаков

Открита 1 януари 1801г., Церера е най-големият астероид от пояса между Марс и Юпитер, като до 1880г. е считана за нормална, а от 2006г. има статус на малка планета. Според някои астрономи, тя е била сърцевината на разрушената голяма планета, наречена от древните шумери Тиамат, а от астролози като Николай Дойнов – Фаетон.

Митология

Церера е древноримската богиня на плодородието, посевите, зърното и хляба, като в древна Гърция е назована Деметра. Управлява животворните сили на Земята, а също така и разрушителните на подземния свят.

АВЕСАЛОМ ПОДВОДНИ

СЪВПАД НА СЛЪНЦЕТО

Сега ще те видим, като си толкова отворен.

Съвпадът на Планета със Слънцето дава на нея оттенък на императивност - на високо ниво на проработка на аспекта. На ниско ниво на проработка императивност-та повече се отнася към необходимостта от проработка на Планетата. Слънцето осветява нисшите прояви на нейния принцип и ги актуализира, най-вече с метода на пряк натиск. На ниско ниво на проработка на Слънцето то действа чрез твърди императиви, които се натрупват върху Планетата, като потискат нейното творческо начало и заставят нейният принцип да се прояви в много тясно начертани рамки, в които тя по принцип не може да се вмести. Възниква извънредно вътрешно напрежение и взрив, при което творчеството на Абсолюта се проявява както в момента и характера на взрива (непредсказуем по-отрано), така и във формата и траекторията на отломките. Ако съвпадът не е проработен, но стои хармонично, тези взривове ще бъдат опасни повече за обкръжаващите, а творческото начало на Планетата ще се прояви само по пътя на твърдо егоистично потребление в сферите, които съответстват на нейния принцип. Например, непроработеният съвпад на Слънце с Марс дава голяма и безполезна активност, която впрочем, на самия човек ще се струва извънредно важна и полезна. От друга страна - умение изцяло да погълне чужда енергия, като оставя другия човек буквално без сили и даже намек за благодарност.

Проработката на съвпада (и Слънцето) дава превключване на по-висок егрегор, когато слънчевата инициатива идва не по пътя на твърда заповед, а като указание за желаното направление на дейността и, на вниманието. Тогава взаимодействието на Слънце с Планетата съществено се облекчава и Планетата получава от Слънцето някак слабо намагнитване. То служи за ориентир в сложните (за Планетата) условия, когато оптималния избор не е очевиден.